Jimny BG

Ами - ето го и него: Запознахме се на 2ри март 2020та година или една седмица преди да стане година от поръчването му, което се случи на 9ти март 2019та. А защо толкова късно? Ами защото дилъра забрави да ми се обади, че вече има налично за тест драйв. Така, след няколко месечно чакане в началото на март 2019та се обадих и се оказа, че вече имали налично и веднага се разбрахме за дата на която можем да го тестваме. И така един не особено слънчев ден (всъщност не помня колко слънчев беше) направихме тестовата разходка и се харесахме. Всъщност се бяхме харесали още от преди това, но все пак оставаше едно "Ами ако вътре не е моето?", което ни спираше. Но и това отпадна. А и все пак търсихме наследник на тази кола: При това ни трябваше достоен наследник! Трябваше да може да се справи в такива условия: Т.е. паркетниците не бяха опция и бяха изключени като такава. Нивата, която беше дооборудвана и със самоблокиращ заден диференциал, беше идеална, но, уви, към 10тата година се почна с почти постоянните ремонти, независимо от постоянната грижа. Но за това в друга тема.

Та, връщайки се на вариантите е редно да спомена и ограниченията с които трябваше да се съобразя. Ширината на автомобила не беше толкова критична, колкото дължината му. Гаража в който трябваше да се събере е малко над 4.25m, т.е. автомобил над 4m не беше опция. Височината също беше от значение - 190 до тавана. Трябваше задължително да е с поне 4 места. За щастие, по времето, когато поръчвахме модела, все още се предлагаше варианта с 3+1 места, който и взехме де. Друг критерии беше горивото. Фен съм на дизела, но за кола, карана в сериозни зимни условия, при това всекидневно, това не е правилното гориво. Съответно твърдо се търсеше бензин. И, понеже условията в които щеше да се ползва автомобила са близки до всекидневен офроуд опцията за автоматик всъщност не беше опция.

А всъщност как се стигна до избора на Джимни? След като още от 2018та се заоглеждах за заместник на Нивинка (или Сара), както галено наричахме Нивата, попаднах на няколко ревюта на малко офроуд автомобили, като ми направиха добро впечатление отзивите за Suzuki Jimny. По това време все още третата генерация. Поразрових се да извадя малко повече техническа информация и попаднах на статии за очаквания нов модел. Е, понеже не бързахме, Нивинка се справяше доста добре, реших да изчакам. Едно решение за което не съжалявам.

И така, 4 години по-късно, Джимката е на 45к км и твърдо е всекидневния ни автомобил. Не го плашат снегове, не го плашат дъждове, не го плашат и неспиращите ремонти в полите на Витоша и прекрасните офроуд терени предоставени щедро от община Витоша

И за финал - оборудването. Поръчахме базовото ниво, т.е. халогенни фарове, без мултимедия и климатик, не климатроник. Като за истински офроудър - ръчна скоростна кутия. Скромно, но повече от достатъчно за всекидневните ни нужди! Цвета - е, исках(ме) червен, но уви, такъв и до ден днешен не се предлага. От останалите цветове синия беше избран ... от детето! Между другото, като изключим факта, че цвета не търпи на мръсотия, е изключително приятен на живо.

Толкова за сега. Нататък пак

Едно от нещата, които не ми беше съвсем по вкуса бяха фаровете. Да, при поръчката можех да поръчам LED фарове, но само в комбинация с климатроник и мултимедия, които всъщност не исках. Затова "преглътнах" халогенните фарове. Но с времето и предвид това, че другата ми кола е с ксенонови фарове, ми се щеше да пооправя нещата. Всъщност, още при разговорите с дилъра, на който споделих желанието за лед, ми подхвърли идеята за афтър маркет. Та се поразрових и в крайна сметка поръчах това: По спомен на цена под 100лв.

Монтажа не беше особено труден. Особеното е, че трябваше разглобяване, т.е. махане на вентилатора, за да може да се сложи гумения маншон. Така не се налага каквато и да било конструктивна промяна и винаги може да се върне оригиналната халогенна крушка. Самите "баластри" на LED-а захванах със свински опашки за казанчето на стъклоумивателя (грешка, виж по-нататък) и съответно за въздушния филтър. Този монтаж беше добър, докато не препълних казанчето и течността не стигна до баласта и ... почна самоволно присветване с дългите. Доста противно поведение, което освен досадно си беше и опасно, предвид заслепяването на насрещните. Естествено първоначално не разбрах, че е от това, а реших, че просто им е дошло времето на крушките. Но след два-три дни, когато поизхарчих течността и всичко изсъхна фара се оправи и така до следващото препълване на казанчето. В крайна сметка предположих, че е това и преместих баласта зад предната решетка. И от тогава не съм имал проблеми.

Иначе разликата между стандартния халоген и леда е доста драстична: Цветната температура е прилична. Да, 4300К щяха да са перфектни, но такива не намерих. Тези са малко "бели", но без да създават проблем на мокър асфалт, т.е. вижда се доста добре. А зимата, в снега, видимостта е брутална.
Да се върнем на монтажа. Както е видимо от снимката LED-овете "биеха" малко ниско. Всъщност доста по-ниско от стандартната круша и се наложи механичен реглаж (елементарен с шестограм) за да се поизравнят с очакваното ниво. След нивелиране на двата фара стандартното донастройване според натоварването си работи перфектно, няма заслепяване на насрещните, а видимостта вече е повече от прилична, бих казал идеална.

Като единствен недостатък на фаровете бих споменал сериозното влияние на зацапването на фара върху осветеността. При чисти фарове линията на отсичане е много рязка и видимостта е супер. Но след ден-два каране в София в дъждовно време и зацапването се усеща. В съвсем допустими граници е, заслепяването също не е проблем - никога не са ми присветвали за заслепяване, но все пак почистването на фаровете подобрява чувствително видимостта.

PS: Подобен модела има и в момента в eBay, но не съм 100% сигурен дали е "разглобяем".